Неделя, 17 Декември 2017
„И всичко да чувстваш със сърцето си…”

„И всичко да чувстваш със сърцето си…”

Притежателят на Тройната корона – наградите „Оскар”, Еми” и Тони” навършва 69 години

Джеръми Айрънс е роден на 19 септември 1948 година в малкото градче Коуз, на остров Уайт (в пролива Ла Манш). Расте в семейството на данъчен консултант и домакиня. Учи за ветеринарен лекар, но зарязва всичко и се премества в Бристол, където посещава актьорски курсове към театър Олд Вик и скоро става член на неговата трупа. Играе във всички репертоарни спектакли – от Шекспир до постановки по пиеси на модерни автори.

През 1971 г. пристига в Лондон, където скоро играе Йоан Кръстителя в мюзикъла „Евангелието“. Жъне успехи като актьор в театъра и в телевизионни спектакли.

Дебютира на големия екран през 1980 г. в биографичния филм „Нижински“. Но става истински популярен след участието си в телевизионния сериал „Завръщане в Брайдсхед" (1981) по романа на Ивлин Уо.

През 1982 г. е номиниран от Британската филмова академия за най-добър актьор в телевизионен сериал, но също и за ролята му във филма на Карел Райц „Жената на френския лейтенант“. Заедно с Мерил Стрийп – негова партньорка в тази великолепна екранизация по едноименния роман на Джон Фаулз - изпълняват по две роли: на съвременни актьори и на герои от филм, посветен на Викторианската епоха. Амплоато на безупречен аристократ „с двойно дъно“ му позволява да се превъплъти блестящо и в образа на Шарл Суан от екранизацията по Марсел Пруст „Една любов на Суан“ (1984). В нея героят му е преуспяващ адвокат, който пропада, заради любовното си увлечение по една проститутка (Орнела Мути).

С Мерил Стрийп

През същата година Айрънс дебютира на бродуейска сцена в Ню Йорк в пиесата на Том Стопард „Истинското нещо“ и получава наградата „Тони“ - театралният аналог на „Оскар“. Към средата на 80-те има няколко главни роли в спектакли на Кралския Шекспиров театър. През 1986 г. се снима с Робърт Де Ниро в отличения с „Оскар“ филм „Мисията“, а две години по-късно омайва специалистите с невероятното си изпълнението в ролите на двама близнаци от филма на Дейвид Кроненбърг „Смъртоносна връзка”. За тази роля гилдията на нюйоркските критици го обявява за най-добър актьор на годината.

През 1991 г. получава най-после и „Оскар“ за изпълнението си в съдебната драма „Обрат на съдбата“, пресъздавайки двойнствения образ на едновременно обаятелен и жесток аристократ, заподозрян в убийството на съпругата си. Подобни смесени чувства предизвиква у зрителите и героят му от „Вреда“ (1992), в кото си партнира с очалователната Жюлиет Бинош.

Култов кадър в "Лолита"

Бум в кариерата му предизвиква участието му в скандалния филм по едноименния роман на Владимир Набоков „Лолита”. Първоначално, ролята на сексуално обсебения Хумберт Хумберт е поверена на Дъстин Хофман. Заради ангажимента си към друг филм обаче звездата от „Рейнман“ отказва снимките. Ред е да изгрее звездата на Джеръми Айрънс, който се оказва най-добрият резервен вариант. Първоначално британецът смята, че тази роля ще бъде напълно безполезна за кариерата му и откровено я чувства като камък на шията. „Аз просто имах арогантността да си мисля, че мога да я направя“.

Днес той откровено смята превъплъщението си като Хумберт за едно от най-добрите в своята кариера. Включва се в кастинга и за ролята на Лолита, като чете текстовете и разиграва сцени със стоте финалистки. Изборът пада върху 15-годишната тогава Доминик Суейн. Във всички сцени, в които тя седи на коленета на Джеръми или изобщо се докосва до него, между тях има възглавница. Макар да си спечелва клеймото на неприличен и порочен филм, „Лолита“ не само е поредното неопровержимо доказателство за актьорската класа на Айрънс, но и онази така необходима щипка скандал, която мигновено го изстрелва в челните редици на Холивуд. И просто няма кой да го измести.

AFISH.BG подбра за читателите си няколко изкзвания на Джереми Айрънс:

„Аз постоянно изпитвам провал от факта, че моята работа никога не е толкова добра, колкото искам да бъде. Така че аз живея с провала.”

„Актьорите често се държат като деца; затова така ни и възприемат – като деца. Искам да съм пораснал.”

„Всички ние имаме в себе си машини на времето. Някои ни връщат назад – те се наричат спомени. Други ни водят напред – те се наричат мечти.”
.
„Коклото по-добър е моят партньори или противник, каквото и да мислите за това, толкова по-добра е моята игра.”

„Не, не вярвам в упоритата работа. Ако нещо е трудно, по-добре го оставете. Нека то самò дойде при вас. Нека самò да се случи.”

„Никога не съм бил особено пристрастен към играта си и все повече и повече намирам, че работя, за да живея живота, който искам да живея. Актьори като Ал Пачино живеят за играта. Не съм съвсем сигурен, но у мене има някаква безпристрастност – усещането за липса на всякакво значение на това, което правя, е много здравословно.”

„Повечето хора са грубовати. Ако един мъж си сложи ръката върху женски задник, то всяка по-отракана жена може да се справи с това. И това е комуникация. Не можем ли да се държим по-приятелски?”

„Това, което се опитвам да правя постоянно като актьор е да намеря начини да рискувам, да намеря възможност да падна по лице, ако си струва да го направя. И тогава може би ще изненадам себе си.”

„Тъжното във всяка работа, предполагам, е – но в моята се вижда особено отчетливо, – че винаги ви търсят да направите същото нещо, което вече сте правили.”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)