Четвъртък, 05 Декември 2019
„Когато разпилееш парите си по земята, узнаваш кои са истинските ти приятели”

„Когато разпилееш парите си по земята, узнаваш кои са истинските ти приятели”

Ричард Бъртън напусна земната сцена преди 33 години

Ричард е 12-то от общо тринайсетте деца в семейството на миньора Ричард Уолтър. Майка му умира преди да е навършил две години. Детството му преминава в мизерия. Бащата нямал време за възпитанието на децата си, защото единствената му грижа била как да ги изхрани. По тази причина любознателното момче се възпитава от улицата и книгите. Според собствените му спомени след време той успявал да прочита по една книга на ден и решава да стане актьор, запознавайки се с творчеството на Шекспир.

Артистичните си способности проявява още в училище по време на различни спектакли и преподавателите му се опитвали по всякакъв начин да поощряват необикновения му талант. Особена роля в неговата биография изиграва учителят му Филип Бъртън, чиято фамилия впоследствие Ричард взема за артистичен псевдоним. Филип събужда интереса му към театъра, литературата, помага му да оправи произношението си, отучва го от характерния уелски акцент и му помага да се подготовит за следване в Оксфорд.

Сватбеният ден на Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър в Монреал, Канада, 1964

След ВСВ, по време на която служи като щурман в Кралските военно-въздушни сили, прави успешен театрален дебют и гради кариера на сцената на Мемориалния Шекспиров театър в Стратфорд на Ейвън, но често се изявява и на сцените на Бродуей в Ню Йорк. В Америка става известен благодарение на спектакъла „The Ladys Not for burning” по пиесата на Кристофър Фрай, режисиран от Джон Гилгуд.

С Питър О'Тул в "Томас Бекет"

Именно успехите му на Бродуей привличат вниманието на холивудските продуценти и през 1952г. Ричард Бъртън е поканен за главната мъжка роля във филма на режисьора Хенри Костър „Моята братовчедка Рейчъл” за която получава своята първа номинация за „Оскар”. През своята блестяща кариера Бъртън е номиниран за „Оскар” общо 7 пъти, но нито веднъж не получава престижната награда.

"Кой се страхува от Вирджиния Уул"

През този период се снима активно в холивудски филми, като „Дъждовете на Ранчипур”, „Принцът на играчите” , „Александър Велики”.
В края 50-те години Бъртън изпълнява главни роли и в няколко английски продукции: „Горчива победа”, „Жената на моряка”, „Обърни се с гняв назад”.

Междувременно продължава да играе с успех и на сцените във Великобритания и САЩ. За играта си в мюзикъла „Камелот” на Бродуей през 1960г. получава награда „Тони” (театрален „Оскар”), което утвърждава статута му на международна звезда.

Бъртън, Тейлър, Сами Дейвис-джунийр и Мей Брийт

През 1964 година излиза превъзходният исторически филм „Томас Бекет” (, реж. Питър Гленвил), за ролята си в който е номиран за „Оскар” заедно с Питър О’Тул, но и двамата са пренебрегнати. Година по-рано (1963) по време на снимките на филма „Клеопатра” започва известното на всички екранно и житейско партньорство на Бъртън с актрисата Елизабет Тейлър. Техният бурен роман, прекъсван от време на време с остри разриви, продължава почти тринайсет години. През това време двамата на два пъти са официално женени (от 1964 до 1974 и отново от 1975 до 1976).

Като Марк Антоний в "Клеопатра"

Впоследствие Бъртън е искал да се сдобри за трети път с Елизабет , но тя отказала да даде трети шанс на връзката им. Двамата са една от най-известните двойки в историята на Холивуд и техните взаимоотношения дълго време захранват с пикантен материал жадната за сензации жълта преса. Докато са женени Бъртън и Тейлър се снимат заедно във филмите „Много важни персони” (1963), „Бекасът” (1965), „Укротяване на опърничавата” (1966, реж. Франко Дзефирели), „Комедианти (1967, реж. Питър Гленвил), „Бум!” (1968, реж. Джоузеф Лоузи), обаче най-добрият им съвместен филм е психологическата драма „Кой се страхува от Вирджиния Уулф” (1966, реж. Майк Никълс) по едноименната пиеса на Едуард Олби.

Бъртън е автор на автобиографичната книга „Срещи с мистър Дженкинс”, в която разказва за своите отношения с Елизабет Тейлър. Преди брака си с нея той е бил женен за актрисата Сибил Уилямс, от която има две дъщери. А след окончателното скъсване с Елизабет Тейлър има още два брака – със Сюзан Хънт (1976 – 1982) и със Сали Хей (1983 – до неговата смърт).

Ричард Бъртън умира от кръвоизлив в мозъка на 5 август 1984г. в своя дом Женева.

AFISH.BG