Събота, 15 Август 2020
Прецаканите влюбени във филмите на Уди Алън

Прецаканите влюбени във филмите на Уди Алън

Драмата, романтиката и тъгата са неделими в лентите на заклетия нюйоркчанин от Манхатън

 

Уди Алън дебютира като режисьор през 1966 г. Първите му филми изобилстват с клоунади, игра на думи и пародии, но именно по тази причина събира и много фенове. След края на 1970 година Алън леко започва да се отдалечава от комикс похватите.

Първият му безспорен шедьовър е „Ани Хол“. Възходите и паденията в една любовна история излизат на преден план, драматичните елементи стават повече, придържа се към динамичния диалог.

 

"Ани Хол", 1977

 

Закономерно в работата си режисьорът е повлиян от философията и от книгите на великите писатели въобще. Не е тайна, че той се учи от Ингмар Бергман и от Достоевски. Психологизмът и дълбоките прозрения за живота ярко личат във филма „Алис“, където главната роля се изпълнява от бившата му съпруга Миа Фароу. Животът на героинята се преобразява, когато се влюбва в един саксофонист. Домакинята променя представите си за живота, след като посещава азиатски билкар, който ѝ помага да преосмисли мирогледа си.

 

Vicky Cristina Barcelona

"Вики, Кристина, Барселона", 2008

 

„Вики, Кристина, Барселона“ Уди Алън снима в чужбина и това за дълъг период от време ще се превърне в негова практика. На фона на светлите кадри в Испания, ставаме свидетели на предателство и на куп психологически последици от взаимоотношенията между героите. Хуан Антонио (в ролята Хавиер Бардем) въплъщава много от чертите на европееца - свободен ум, липса на сексуални задръжки, артистична култивираност. Хаотичната импулсивност го запраща при две различни жени, еднакво изкушени от чара му. В тази лента героите определено не са в състояние да се справят с влюбването.

„Полунощ в Париж“ пък ни потапя в атмосферата на града на любовта, където млад писател от нашето време по магичен начин попада в епохата на Фицджералд и Хемингуей. Колебанието му между брака по сметка и онова, което душата му истински копнее, носи тъжната романтика на всичко. Убийството в „Мач пойнт“ пък доказва, че понякога човек наистина може да сгреши, подведен от чувствата си. Понякога има имитация на любов и нищо в празничното ти лондонско съществуване не може да оправдае углавното престъпление от страст.

 

"Син жасмин", 2013

 

Героинята на Кейт Бланшет винаги е губещата в „Син жасмин“, защото тя не живее собствения си живот, а съществува чрез успеха на другите. Егоизмът, когато не е подплатен, винаги те прецаква. За Бланшет снимките на този филм са доста тежки. Тя описва стила на режисиране на Уди Алън като "безобидно пренебрежение", но не изглежда да е било безобидно. "Първият ден беше брутален", спомня си тя. "Той дойде при мен и каза: „Това е ужасно, и ти си ужасна". Три седмици по-късно се оказа, че не харесва костюмите, не харесва локациите, не харесва сцените. Той заяви: „Трябва да ми помогнеш да спася този филм". 

Сега предстои да гледаме последния филм на Уди Алън. С „Кафе Общество“ беше открит тазгодишният кинофестивал в Кан. Млад мъж отново търси любовта в края на 30-те години на миналия век. Дали ще намери късмета си в Холивуд? Скоро ще разберем.

 

Димитър Янков, ASISH.BG

Свързани статии (по етикет)