Четвъртък, 22 Октомври 2020
Иван Айвазовски – художникът на неизказаното прекрасно

Иван Айвазовски – художникът на неизказаното прекрасно

Морето остава основна тема в картините до края на живота му

Иван Константинович Айвазовски е руски художник от арменски произход, известен с морските си пейзажи.

След обучението си в Петербургската художествена академия, Айвазовски пърува из Европа и живее за кратко в Италия в началото на 40-те години на 19-ти век. След завръщането си в Русия е назначен за главен художник на флота. Художникът има близки връзки с политическия и военен елит на страната и често присъства по време на военни маневри. Ползва се с патронажа на царското семейство и е високо ценен през целия му живот. Крилатата фраза „достойно за четката на Айвазовски“, популяризирана от Чехов, се използва в Русия, за да „опише нещо неизказано прекрасно“.

Един от най-ярките руски артисти на своето време, Айвазовски е популярен и извън Русия. Има безброй самостоятелни изложби в Европа и САЩ. През почти 60-годишната си кариера той създава около 6000 картини, което го прави един от най-плодовитите художници на века. В картините му преобладават морските пейзажи, често изобразява и батални сцени, арменски теми и потрети. По-голямата част от творчество на Айвазовски е в руски, украйнски и арменски музеи, както и в частни колекции.

Той рядко рисува пейзажи без вода, а потретите му са съвсем малко. Айвазовски никога не рисува картините си в природата, а винаги по памет и далеч от брега. Артистичната му памет е легендарна. Той е способен да пресъздаде видяното за много кратко време, без дори да прави предварителни скици. Правдивостта на картините му изумява неговите съвременници и най-вече способността му да предаде ефекта на движещата се вода и отражението на светлината.

Въпреки че е предимно романтичен художник, Айвазовски използва и някои реалистични елементи. Той остава верен на Романтизма през целия си живот, въпреки че се ориентира и към Реализма. Ранните му творби са повлияни от учителите му в Петербургската академия Максим Воробиев и Силвестер Щедрин. Класически художници като Салватор Роса, Якоб ван Ройсдал и Клод Лорен допринасят за развитието на индивидуалния му стил.

Ясното преминаване в руското изкуство от Романтизъм към Реализъм в средата на века оставя Айвазовски изложен на критика, тъй като той винаги се придържа към романтичния стил. Предлаганите обяснения за неговото нежелание или невъзможност да промяна започват с родното му място – Феодосия е отдалечен град в огромната руска империя, далеч от Москва и Санкт Петербург. Възгледите и настройката му започват да изглеждат старомодни не отговарят на развитието на руското изкуство и култура. Владимир Стасов приема само ранните му платна, а Александър Беноа пише в своята „История на руската живопис през 19-ти век“, че, въпреки че е ученик на Воробиев, Айвазовски стои в страни от развитието на руската пейзажна школа.

Зрелите творби на Айвазовски обикновено са в голям мащаб и съдържат драматичен замисъл. В късния му период, негови любими теми са романтичният сблъсък между човека и природата в лицето на морето („Дъгата“, 1873), тъй наречения „син маринизъм“ („Заливът на Неапол в рано утро“, 1897 и „Бедствие“, 1898), както и градският пейзаж („Лунна светлина над Босфора“, 1894).

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)