Вторник, 17 Юли 2018
Димитър Казаков-Нерон - чародеецът на своето време

Димитър Казаков-Нерон - чародеецът на своето време

Именитият художник си отиде на днешния ден преди 25 години

 

Художниците са хора особняци. Димитър Казаков-Нерон, като всички гениални творци, беше голям особняк. Поне в очите на хората отстрани. Живя по своите си правила, встрани от светската глъч, по-скоро мълчаливо, но раздавайки житейската си философия в образи и цветове. А понякога и в стих. Отиде си точно преди четвърт век на днешния ден – 16 януари, през 1992 г. А днес? Днес картините му все така са сред най-скъпо продаваните творби от българското изобразително изкуство.

Димитър Казаков (на снимката) е роден на 22 юни 1933 г. във великотърновското село Царски извор. Рано остава без баща и от дете знае какво е бедност. Оттогава обаче му е и любовта към всичко красиво в природата и селския бит. Започва да я претворява с подръчни материали – глина, дърво… с всичко. Не е за чудене, че в софийската Художествена гимназия правят изключение и го приемат за ученик, когато вече е на 20 години. За благодарност той пък е отличен ученик. После завършва и графика (с много перипетии) в Художествената академия.

Нерон, "Копачки"

През социалистическите години Димитър Казаков е щатен плакатист в „Комунални услуги” в Пазарджик, после художник във военен завод край софийското село Божурище, докато окончателно избере съдбата на свободен творец в столицата. Случва се творбите му да не бъдат допускани на тогавашните общи художествени експозиции, затова пък са оценени в чужбина.

Димитър Казаков, "Лица"

Нерон прави успешни самостоятелни изложби в Гърция, Швейцария, Австрия, САЩ, Франция, Испания, Япония, Кувейт, а славата му расте. А френският режисьор и сценарист Жан Мари Дро идва в България и избира не друг, а Нерон, за да го представи в поредица си „Художници-чародейци на своето време”, редом до десетте най-големи художници на Европа. Снима 45-минутен филм, който е излъчен в края на 80-те по един от най-гледаните тв канали на Франция.

Нерон, "Орфей"

1981-ва е годината, която внася пълен обрат в живота на артиста. Измъчван от тежка астма, Нерон е принуден да се откаже от живописта – маслените бои провокират алергия, която трудно се овладява. Няколко години живее в Сандански, за да диша лековития въздух на това място. После се връща в Божурище, където остава до сетния си час, работейки с акрилни бои, акварел, скулптура, дърворезба, декоративна пластика…

Графити на Нерон на фасадата на Полицейския участък в село Божурище

Димитър Казаков-Нерон е от прекрасните примери за това, че талантът не идва сам. Освен че рисува, той е много добър музикант и пише стихове. Поезията му обаче излиза на бял свят години след неговата смърт – през 2008 г. във варненското списание „Знаци”. Публикувани са и негови афоризми, крилати сентенции за изкуството, спомени.

 

По повод 25-годишнината от смъртта на Димитър Казаков-Нерон предлагаме избрани негови стихове и мисли:

Дошли от мойто детство,
по козите пътеки минаха
с крачета боси, на рамо с цървули
пребродените дни – един копнеж.
Това отсъствие дарявам ви.
Животът, що шуми зад наште стъпки,
кове си своя спомен
и чака светлата развръзка.

* * *

Отворете своите заключени тайни,
надникнете в малкото си „аз”,
чуйте песните на свойта тленна памет,
сгрейте се със огъня й на пленителен пророк.

* * *

Старее мъртвото във нас, но живото
за път се пак преобразява,
духът подгонва своите миражи…

"Лазарка" - творбите на Нерон са не само сред най-скъпо продаваните картини от български автори, но и са сред най-често копираните. Заради неподражаемия му стил обаче трудно биват фалшифицирани, твърдят изкуствоведи. 

„Ласкателството е първото зърно в зората на завистта; вечерта се очаква проклятието.”

„Живея, за да творя, творя, за да изследвам нюансите на скритото си „аз”.

„Стремя се да рисувам леко като песента на птичето, но го постигам с продължителен труд.”

„Старото време си има стари спомени, а новото - нови вериги.”

„Великите дела ги чакат нищожни постели.”

„Приемам квадратния формат – четирите посоки на света са еднакво отдалечени от нас.”

„Чувството за гравитация – ако в живота души и умъртвява полета ни, защо в платното да тържествува неговият ад?”

„Внимателно гледах рисунките на пещерния човек и рисунките на Хенри Мур и те ми казаха всичко и ми дадоха широта на ума и способност за лекота в работата ми.”

„Моята сила идва от темперамента ми на селянин, изтъкал сълзите си в детската люлка, вързана на крушата на бащината ми нива.”

„Понякога оставах с впечатление, че златото носи в себе си целия спектър, друг път – че среброто носи тези качества; останах сигурен в едно – вълшебният бял е дворецът на цветовете.”

„Музиката не се прави с разум, не се приема с разум, но разширява нагласата на ума, като се стаява дълбоко в подсъзнанието, предавайки му потенциалната си сила.”
”Музиката дума направо на сърцето. Занимават ме най-простите звучения – ударите от праисторията на ритуалния тътен на тъпана и магьосническата струна, от тях пронизва болка, но те са и радост за духа.”

„Със символните знаци дълбая в пластовете на миналото – да видя как дедите са предварили същността на моето „аз”.”

„Гамата на картината трябва да бъде като очите на кротък човек, с мекота трябва да бъдат предадени и най-острите черти на структурата.”

„В изкуството свободата може да присъства единствено чрез сдържаността, строгостта и чистотата на формата.”

„Сдържаност, строгост и чистота притежава единствено нежното сърце, което е в детски пелени, независимо от възрастта.”

„Съзнавам трезво, че художникът принадлежи на времето си, но с някакво шесто чувство долавям как ме зоват неизвестни светове.”

„Славата ми е нужна, за да я направя на пепел и унижа нейните нестабилни върхове; мисля, че с всеки сериозен творец е така, иначе тя олекотява духовните му измерения.”

„Краткостта на живота – вечер, като лягаме, не бива да мислим за ставане. Така по-сладък ще е сънят. Така е с живота - не бива да се мисли за края.”

(източник на цитатите – literaturensviat.com)

 

На заглавната снимка - Димитър Казаков-Нерон, "Майчинство"

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)