Неделя, 15 Декември 2019
Изложба на Ватикански съкровища в Третяковската галерия (СНИМКИ)

Изложба на Ватикански съкровища в Третяковската галерия (СНИМКИ)

Повечето от тях никога не са напускали стените на Вечния град

 

В Третяковската галерия еоткрита изложбата "Roma Aeterna. Шедьоври на Пинакотеката на Ватикана ". В изложбата има работи на Джовани Белини, Мелоцо да Форли, Перуджино, Рафаело, Караваджо, Гуидо Рени, Гуерчино, Никола Пусен - 42 произведения от 460-те творби, които се съхраняват в колекцията. Повечето от тях никога не са напускали стените на Вечния град и са неизвестни за широката общественост.

 

Рафаело "Вяра" и "Милосърдие", 1507 г.

За първи път Ватиканските музеи показват в Русия най-добрата част от колекцията си - шедьоври на XII-XVIII век. Експозицията заема три зали в Инженерния корпус. Като централни произведения са избрани две малки монохромни работи от композицията на олтара Балиони в църквата Сан Франческо Ал Прато в Перуджа. "Вяра" - женска фигура с чаша (религиозен атрибут) в ръка, заобиколена от малки ангели. В ръцете им има монограми - инициалите на Исус.

A Милосърдие е майка, прегърнала младенци. Третото изображение на олтара е образът на "Надежда". Тези три малки произведения, както и композицията "Полагане в гроба" са били първата голяма поръчка на Рафаело и веднага му носят успех и признание.

 

Микеланджело Меризи, наречен Караваджо, "Полагане в гроба", около 1603-1604 г.

Най-значимата и вероятно най-известната творба в изложбата е "Полагане в гроба" на Караваджо. Художникът е новатор за своето поколение. Ярко осветените фигури на неговите герои разкъсват околния мрак, което създава невероятно драматичен емоционален заряд във всяко произведение. Иконографията на сюжета "Полагане в гроба" е много необичайна: никога преди тази сцена не е представяна в тази перспектива.

Интересно е, че Караваджо никога не изобразявал своите светии в нимби, както е било прието. Негови модели са бедняци и скитници, които той намира по улиците, а не професионални позиращи. Но лицата им винаги изразяват това, което търси художникът, всички трудности са отразени в едрите им черти, дълбоките бръчки и разрошена коса. Караваджо никога не допуска случайни детайли: изглежда че ръката на Христос е свободна и отпусната, а жестът на пръстите - случаен. Въпреки това, зрителят вижда три пръста, което показва, че Христос ще е в гроба три дни.

 

Никола Пусен "Мъченичеството на Свети Еразъм", 1628 г.

Картината "Мъченичеството на Свети Еразъм" е първата голяма поръчка на Пусен в Рим. Тя е предназначена за параклис в базиликата Свети Петър, чието строителство току-що е завършило. Тази брутална сцена с разрязването на корема и навиването на червата около врата поразява съвременниците му с натурализма си, обаче отговаря точно на библейския сюжет. Пусен е един от най-големите художници на класицизма, антагонист на бароковата живопис на Караваджо и негови последователи. Не е случайно, че в изложбата картините им са подредени една срещу друга. Така става ясно, че драматизмът на Пусен не отстъпва на емоционалния заряд на Караваджо, въпреки че художниците постигат внушението по съвсем различни начини.

 

Джовани Белини, "Оплакването на Христос с Йосиф от Ариматея, Никодим и Мария Магдалена", около 1471-1474 г.

Белини е най-яркият представител на Венецианската живописна школа от XV век. Съвременник или даже предшественик на Рафаело и Леонардо, той не им отстъпва в съвършенството на изкуството си. Той е един от първите в Италия, започнали да рисуват с маслени бои, техника донесена във Венеция от холандски художници, а и в повечето от картините му се усещат нотки на Северния Ренесанс: отчетливите линии и съвършените пропорции изпреварват образите на скандинавските автори. Сложната композиция, перспективата, акцентът на жестовете и подчертаната изящност на ръцете поразяват неговите съвременници.

 

Паоло Каляри, наречен Паоло Веронезе, "Видението на Света Елена", около 1575-1580 г.

Веронезе е още един представител на Венецианската школа. Света Елена е изобразена в разкошна рокля в духа на модата на XVI век. Според легендата, ангел се явява на Елена и й казва да отиде в Рим да търси кръста на Исус. Обикновено този сюжет е изобразяван по различен начин: Елена ръководи работници, които изкопават кръста. Веронезе я рисува спяща, с ангел, който държи кръст в ръцете си. Критиците смятат, че модел е била жената на художника.

 

Гуидо Рени "Св. Матей и ангелът", около 1620 г.

В изложбата са представени две творби на Гуидо Рени. Образът на Св. Матей с ангел е показателен за цялостното творчество на Рени: неговите портретни изображения на светци, създадени в караваджовски контрастни светлосенки са стрували много пари и са се радвали на огромна популярност. Подобно на Караваджо, той рисува своите светци не спокойни и безстрастни праведници, а живи и емоционални персонажи. Матей е изобразен в момента на създаването на Евангелието, текстът на което той пише след един ангел.

 

Мелоцо дел Амброзио, наречен Мелоцо да Форли "Ангел, които свири на лютня", 1480 г.

Мелоцо става основател на Римската живописна школа, която процъфтява през XVI-XVII век. "Свирещи ангели" на Форли се превръща в една основните туристически марки на Ватикана. Техните образи могат да бъдат намерени навсякъде, от сувенири до официални символи. Този стенопис е бил в римската църква Санти Апостоли и е украсявал нейния купол. Изображението олицетворява понятието " небесна музика " и прославата на Господа с цитатата от Библията: "Да хвалят името му с лицата на тимпан и арфа, нека му пеят с него, защото Господ изпитва удоволствие от своите хора, празнува спасението на мира."

 

Антонио Алегри, наречен Кореджо, "Слава на Христос"

Такова изображение на Христос е рядкост за италианската живописна традиция, затова пък във византийските икони се среща често. Затова изображението напомня на древните руски икони, които са продължение на византийската традиция: фронтална композиция, златен фон, самото положение на тялото на Христос - всичко това може да се намери в православната иконография. Преживе славата на Кореджо се ограничава в родния му град Парма, но днес неговите произведения представляват за изследователите уникална възможност да проследят връзката на източните и западните живописни традиции на християнството.

 

Донато Крети, серията "Астрономически наблюдения"

Необичайната серия от картини, изобразяващи наблюдение на всички известни към момента планети от Слънчевата система е създадена в началото на XVIII век като подарък за папа Климент XI. Граф Луиджи Фердинандо Марсили се надявал, че след такъв подарък Папата ще отпусне пари за изграждането на Обсерваторията на Болоня. Този град с един от най-старите университети в Европа, още тогава се счита за център на образованието и културата. В същото време, неговият натурфилософски контекст силно се отличава от религиозните произведения, представени в изложбата, а атмосферата на живопистта на "галантни празници" свързва тези работи с френското изкуство от епохата на Луи XIV. Ето защо серията на Крети е в отделна зала.

 

Джовани Франческо Барбиери (Гуерчино), "Неверният Свети Тома"

В изложбата "Roma Aeterna" може да се видят две творби на Гуерчино - "Каещата се Магдалена" и "Неверният Свети Тома". И двете са били изключително популярни през Ренесанса, а и по-късно. Картините на тази тема от различни художници се отличават с различна степен на драматизъм: някои майстори изобразяват Тома дълбоко потопил пръсти в раната на Христос, като по този начин постигат невероятно ярко, почти физическо усещане в зрителя. Гуерчино върви по друг път: жестът на Тома не е толкова дързък: драматизмът се постига чрез светлосенки и контрастът между кървавочервените и наситено сини одежди на светците. Това не е изненадващо, Гуерчино се смята за един от най-добрите колористи на Болонската школа на XVII век.

Източник: m24.ru

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)