Сряда, 23 Октомври 2019
Акад. Пламен Карталов: Дипломацията е поведение на познавачи на изкуството, но не само на говоренето

Акад. Пламен Карталов: Дипломацията е поведение на познавачи на изкуството, но не само на говоренето

„Стълбата към небето, изградена пред „Св. Александър Невски” за операта „Набуко”, е метафора на стремежа ни с идеите си да правим добро”, казва директорът на Софийската опера в интервю на Виолета Цветкова специално за AFISH.BG

 

В събота от 21 часа пред катедралния храм “Св. Александър Невски” ще звучи Верди. Това е часът, в който ще започне премиерното представление на „Набуко” – най-новия спектакъл под открито небе, поставен от акад. Пламен Карталов с трупата на ръководената от него Софийска опера. Следващите представления са предвидени за вечерите на 24, 28, 29, 30 и 31 юли.

От две-три седмици пред храма се градят сцена, декори и платформи за публиката. Солисти, хористи, музиканти, сценични работници… цялата трупа на националния оперен театър са ангажирани с подготовката на мащабната постановка. Впечатляващи са гигантската стълба, издигаща се към небето със своите 70 стъпала, трапецовидната сцена с форма на разгънат свитък с размери 40х10 метра и възстановката на 4-етажните Градини на Семирамида – сред този декор ще се разиграва сюжетът от „Набуко”.

Въпреки претоварения си работен график директорът на Софийската опера даде специално интервю за AFISH.BG:

- Маестро Карталов, вчера получихте наградата на Дипломатическия институт към министъра на външните работи – това изненада ли е за един режисьор и директор на Софийската опера?

- Изненадата е много приятна. Оценката на една толкова авторитетна институция като Дипломатическия институт с критериите на висшата дипломация е знак за огромно признание за работата ни. Сега, това ни задължава още повече, а благодарността ни е безкрайна.

 - Само думи ли са твърденията, че музиката и културата въобще са най-добрият дипломат на една държава? Как ще докажете обратното?

- Дипломацията е поведение на визионери, на познавачи на изкуството – не само на говоренето, а и на вдъхновяващи сияния от общуването. Това имат шанса да го умеят точно и хората на живото изкуство, което е многолико с изразните си средства. Тук истинските професионалисти с висшия пилотаж на владение на професията твърдя, че са между най-големите дипломати на държавата. Естествено, ако им се признава това официално. Но приносът им е безспорен. Но и без това признание, музиката и културата са именно отличителните белези на цивилизацията, а тя е мерилото за следите на ценностите и на световните постижения.

- Тези дни на площада пред катедралния храм „Св. Александър Невски” в София се извива стълба към небето. Освен че е декор за най-новия ви проект под открито небе, в нея вероятно е скрит и друг смисъл – издайте тайната?

- Това е една от метафорите на сценичните послания, които чета в драматугията на шедьовъра на Верди „Набуко”. А стремежът ми е те да стигнат и по-далече, излизайки от партитурата в прочита им от публиката, когато  слушат  музиката на композитора и гледат моята постановка. Най-важни на върха на стълбата са ръцете, които с мощна енергия, солидно и повелително държат скрижалите с известните на всички повелителни Десет божи заповеди. Да, Мойсей е този знак. И от неговата дързост и легендарен библейски зов намирам връзка със съвременното послание на издигащата се стълба към небето, към вярата, към увереността, че сме и ние на нея. В порива, в стремежа на идеите си, че правим добро. Но тази стълба и тези ръце със скрижалите, те излизат сякаш от прозореца на катедралния храм пред чиято стена и прозорци се разполага постановката. Така тези ръце достатъчно мощно говорят и предупреждават. Бъдете хора, хей хора... Всеки нека сам си прави диалога, гледайки нагоре и носейки се с мислите си по стълбата. Кодът може да бъде намерен в текста на поробените евреи и вдъхновяващия хор „Лети мисъл на златни крила...” с отронената въздишка „О, Родино моя, прекрасна и загубена”...

- От какво ще дойде най-голямата изненада този път за зрителите – от сценографията, от режисьорските решения или от гласовете, които сте поканили да изпълнят партиите в прочутата опера на Верди?

- На първо място от поканата ни към хилядната публика да посети представленията на площад „Св. Александър Невски”. Монументалността на внушителната сцена, елементите на сценографията в хомогенен синтез с режисьорските ракурси и единство с мястото, което избрах с естественото могъщо присъствие на храм „Св. Александър Невски”, изисква и изключителни изпълнители: артистите, оркестъра, хор, балет, техническо обслужване… Всички състави са прекрасни, от добри по-добри. Присъствието на солисти за главните роли от пет страни – България, Италия, Русия, Израел и Румъния, е доказателство, че операта е международно изкуство.

- Преди две години храмът бе своеобразно действащо лице в операта „Борис Годунов”, дверите се отваряха, камбаните биеха за спектакъла… А сега какво да очакваме?

- Божественият дом, освен за молитва и благодарност към Бога, е най-важният с присъствието си. Ето, той ни събира не само пред олтара си, но и пред стените си, превръщайки ги в нов олтар за вечното и магнетично изкуство на операта. Търсих естествен синтез с внушителната архитектура и великолепието на сградата, която да звучи в хармония с музиката на великия Маестро на италианската революция Джузепе Верди.

 - Имате ли усещането, че оперната публика в София става все по-многобройна през последните години и като че ли ще бъде разочарована, ако не получи своите спектакли на открито, също както с нетърпение очаква всеки Новогодишен концерт на Софийската опера?

- Всички служим на Оперния храм, който може да съществува само заради публиката си. Шестте спектакъла могат да са достатъчни за истинските ценители, и за неизкушените, и за нови оперни фенове, а най-нетърпеливите отдавна са осигурили креслата си.

- Помните ли първия път, когато си пожелахте да направите опера под открито небе?

- Първите ми постановки бяха на площадче в град на остров в Адриатическо море. Оттогава на открито поставям както в антични и древни театри в Гърция, римски колизеуми, площади, атриум на манастир близо до Неапол, огромни футболни стадиони в Бразилия… А скоро предстои и в пещера.

- В цяла България оперните театри вече се надпреварват да правят спектакли и фестивали на открито – това дразни ли ви, или по-скоро ви ласкае?

- Радва ме, защото се прави за публиката. Софийската опера дава най-големия пример, и за останалите е похвално да се учат и вземат пример и бъдат следовници в името на оперните традиции и постижения. Има много добри резултати и това е успех за всички нас.

- Много усилия или по-скоро разнообразие в репертоара е необходимо, за да иска публиката още и още?

- Умение, предприемчивост, визия. Без усилия и денонощен труд в стремеж към съвършенство, а не мимикрия на дейност, каквато често може да се наблюдава. Публика за опера има, но трябва да се мисли и за тази, която ще е създадена за утре...

- А как трупата издържа на това темпо, което става все по-динамично за Софийската опера – точно когато се очаква сезонът да приключи, при вас започват нови и нови начинания?

- С професионализъм и способности, доказвани ежедневно. Добра мотивация за труда и любов към професията и публиката ни, не само от София и страната, но и от цял свят – публика, която опозна София и България благодарение на Софийската опера..

- Загърбихте „Сцена на вековете” на хълма „Царевец”, но в момента откривате чара на Белоградчишките скали като оперна сцена – ще успеете ли да накарате меломаните да ви последват и там? Наистина ли ще видим български аналог на „Пещерата на Венера”, създадена специално за мецената на Вагнер, крал Лудвиг Втори?

- Създадената от мен „Сцена на вековете” се превърна в традиция, чрез която за първи път крепостта можеше да оживее с историята си и с изкуството на велики оперни и балетни шедьоври, на композитори в постановки, създавани от мен точно и специално за мястото, с таланта на големи творци и изпълнители, които специално канех при най-високи критерии и изисквания. Сега ме привлича друга, още по мощна перла на  природата в родината ни с уникални дадености и ново вдъхновение за оперни спектакли. Колко ли би бил щастлив баварският крал, ако видеше музиката и сцени на любимия си Вагнер в Магурата?! Ще изпълним мечтата му сега, както първи изпълним мечтата на Панчо Владигеров да оживее операта му „Цар Калоян” на място, където се развива действието в операта му. Това направих и с творбите на Марин Големинов „Ивайло” и с „Борислав” от Маестро Георги Атанасов.

- Какво да очакваме през сезон 2016/2017? Коя ще е първата премиера?

- И новия сезон ще бъде богат с най-нови постановки и прекрасни изпълнители. Първата премиера е балетна с шедьоврите на Игор Стравински „Жар птица” и „Петрушка”.

Снимка СОФИЙСКА ОПЕРА

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)