Сряда, 17 Юли 2019
Самюъл Джаксън: В Холивуд ми се носи славата на радикал, но вече поулегнах

Самюъл Джаксън: В Холивуд ми се носи славата на радикал, но вече поулегнах

"Нашият Тарзан се държи като съвременен супергерой", казва холивудският актьор, когото от 8 юли ще гледаме като съюзник на човека от джунглата

 

Днес Самюъл Л. Джаксън е сред най-уважаваните актьори в Холивуд. Получава милиони долари за участието си във всеки филм, пишат роли и сценарии специално за него. Дълго време обаче зрителите го приемат с равнодушие, преди Куентин Тарантино да му повери образа на философстващия престъпник Джулс в „Криминале”. Тогава само за една нощ се превърна в знаменитост. Влезе в „А” отбора на Холивуд. И, разбира се, продължи да се снима при Тарантино – „Джаки Браун”, „Джанго без окови”, „Омразната осморка”. Гледали сме го и в „Междузвездни войни”, S.W.A.T., „Смяна на платната”, „Недосегаемият”, „Парламентьорът”, „Време за убиване” и др.

Преди три-четири седмици Самюъл Джаксън беше в София заради снимките на „Хитмен: Бодигард” (The Hitman's Bodyguard) на режисьора Патрик Хюз в студиото в Бояна. Разхождаше се по улиците, правеше си селфита и ги пускаше в профила си в Инстаграм със суперлативи и шеги за България. От 8 юли ще го гледаме в най-новата му роля от „Легендата за Тарзан”. Световната премиера на филма на Дейвид Йейтс бе преди два дни в Лос Анджелис. Тя съвпадна с награждаването на 67-годишния актьор с приз за цялостно творчество и с анонса на Британската филмова академия, че именно Джаксън ще получи тазгодишното почетното отличие  „Албърт Броколи” на официална церемония през октомври.

„Това е нещо страхотно – коментира Джаксън наградата. – Но не означава, че е краят на кариерата ми, а че трябва да задържам летвата нависоко.”

Ето какво още разказва холивудската звезда пред сайта www.rg.ru.  Поводът, разбира се, е „Легендата за Тарзан”, в който Самюъл Джаксън изпълнява ролята на Джордж Вашингтон Уилямс, верен съюзник на главния герой в Африка.

- Сам, това кой по ред филм за „Тарзан” е според теб?

- Веднъж опитах да ги преброя, но на третата десетка се предадох. Няма нищо изненадващо в това: Едгар Бъроуз е съчинил образ на истински герой, какъвто дотогава е имало само в митовете и легендите. Примерно Херакъл, Мойсей, Гилгамеш… Силен човек, който въвежда порядък в хаотичния и глупав свят. Естествено, подобен образ не може да не вдъхновява. Има ли момче на света, което да не е скачало навън с диви викове, рискувайки да си строши врата? Има ли поне едно момиче, което да не е мечтало за колибка на дърво, където никой да не пречи на щастието му? После те порастват, а индустрията вече им предлага нова версия за техните деца, в която скоковете са още по-опасни, а блузките – по-разкопчани (усмихва се). И така нещата се въртят, и въртят, и въртят чак до нашия филм.

- Който впрочем продължава традицията...

- Ъ-ъ-ъ, продължава, но не съвсем. Практически Тарзан обува панталони и се превръща във виконт Грейсток. Връща се в цивилизацията, която се оказва, че не му е по вкуса, двамата с Джейн без капка съжаление заменят благата на същата тази цивилизация със старата къщичка на дървото и т.н. При нас виконт Грейсток се чувства прекрасно в Лондон, но по молба на правителството на Н.В. кралица Виктория заминава за Африка, за да помогне на хората на белгийския крал Леополд да организират живота на местните в Конго. Джейн, разбира се, е неизменно с него. Кой обаче да знае, че този благотворителен поход всъщност е капан, в който животът на Тарзан е заложен за шепа диаманти на Леополд! Нашият Тразан обаче, в изпълнение на младия Александър Скарсгард, се бори като съвременен супергерой.

Самюъл Джаксън и Александър Скарсгард в кадър от филма "Легандата за Тарзан"

- Няма ли опасност сегашният крал на Белгия да се обиди – все пак е правнук на същи този Леополд?

- О, няма нищо общо с предците! Историческият Леополд е бил презиран и ненавиждан дори от най-близките си роднини. Заради едната печалба той не се е спирал пред нищо. Създал е истински ад в Конго: за неизпълнена задача са отсичали ръка, а за най-малкото неподчинение – глава. При неговото управление броят на населението в Конго е намаляло наполовина. Истински геноцид!

- Вашият герой е действителна личност – Джордж Вашингтон Уилямс е бивш участник в Гражданската война на Америка, който не се възползва от благата, предоставени от американското правителство. Как тази историческа фигура е поставена в измисления сценарий на филма?

- Във филма Уилямс става съюзник и помощник на Тарзан в борбата му срещу белгийците. Реалният Уилямс се е справил без Тарзан. Като вижда какво се случва в Конго, той започва да бомбардира с писма белгийското правителство и вестниците, да буни общественото мнения. В голяма степен именно благодарение на него в африканската държава е установен по-хуманен ред.

- Усещахте ли психологическа близост с този образ?

- О да! В Холивуд ми се носи славата на радикал (смее се). Сега малко поулегнах, някак по-близо съм до мейнстрийма, докато преди – огън в жилите ми бушуваше. Спомням си как като студент в колежа, където учеха чернокожи, веднъж взехме за заложници членовете на директорския съвет и обещахме да ги пуснем, само ако в учебната програма бъде отделено специално внимание на афро-американската културна традиция.

- И победихте ли?

- Не съвсем. Дойдоха полицаите, мен ме изхвърлиха от колежа, а после се оказа, че сред заложниците е бил бащата на Мартин Лутър Кинг... Общо взето, спешно се наложи да се вразумя, но от природата си не можеш да избягаш. Затова – да! – близки са ми идеалистите, които залагат живота си в името на другите. Впрочем, Уилямс се разболява от туберкулоза в Африка и умира, без да успее да се върне у дома. Тъжна биография…

- Филмът показва колко силно са свързани хората помежду си, дори най-отдалечените един от друг…

- Не просто сме свързани – ние сме зависими един от друг: хората, племената, животните, земята… страшно е да се къса тази връзка. Режисьорът на филма Дейвид Йейтс ни постави точно такава задача – да покажем тази зависимост, тази нишка, свързваща всички нас. И всеки от актьорите – и моят приятел Кристоф Валц, с когото заедно работихме в „Джанго без окови” на Тарантино, и младите Александър Скарсгард и Марго Роби – всеки се постара да изпълни тази задача.

 

AFISH.BG


Видео