Петък, 22 Септември 2017
Бен Афлек: Снимам така, че да ми е комфортно

Бен Афлек: Снимам така, че да ми е комфортно

„Жалко, че днес хората не се обличат както през 20-те години на ХХ век”, споделя холивудският актьор и режисьор по повод новия си филм „Те живеят в нощта”

 

От няколко дни в премиерния филмов афиш у нас влезе и най-новият режисьорски опит на холивудския актьор Бен Афлек. Освен, че режисира, той е и сценарист, и продуцент, и изпълнител на главната роля в „Те живеят в нощта”. Това е пищна гангстерска драма за любов, смърт и престъпления. Действието се развива през 20-те години на ХХ век в Бостън и Флорида. За страстта си към класическото гангстерско кино и за днешния си статус в Холивуд Бен Афлек разказва в откровено интервю пред „Lenta.ru”:

- Бен, съвместявате четири различни професии в най-новия си филм „Те живеят в нощта” – явно сюжетът доста ви е развълнувал?

- Просто обичам класическите холивудски филми и когато се появи подобна възможност, направо не е за изпускане. Поне на мен никак не ми се искаше да я пропусна.

- Действието се развива по времето на т.нар. сух режим в САЩ, но проблемите, на които акцентира вашият филм, са абсолютно съвременни…

- Това, което най-силно ме привлече в тази история, е, че представя Америка като страна на имигранти. И на всички тях в началото никак не им е било весело – спомнете си характерните за онова време фрази като „работата не е за ирландци” и т.н. Съществували са предубеждения спрямо латиноамериканците, италианците… винаги е имало някой „неподходящ”. А сега какво се случва?! Оказва се, че близо 100 години по-късно почти нищо не се е променило.

- С какво още ви привлече романът на Денис Лихейн, по който сте написал сценария?

- Потресаващите диалози, силните, независими персонажи – точно такива герои могат да отстояват позициите си и да се самозащитят. Допадна ми и самият начин на повествование в книгата. Денис Лихейн така образно описва всичко, че то буквално може да бъде пренесено на екрана. Например горящата полицейска кола насред езеро – това е взето едно към едно от романа.

- Той обаче е доста внушителен по обем – това не беше ли проблем за вас?

- Беше по-скоро трудно да реша кои от вече заснетите епизоди да изрежа и кои да оставя във филма. Например, в първоначалния вариант имаше дълга сцена в затвора, която в крайна сметка се оказа не чак толкова важна за цялата история. Ала далеч по-сложно ми беше да се лиша от по-сериозния, политически натоварен материал, описващ събития в Куба или отношения между Америка и Испания. Но в края на краищата разбираш, че времето на филма не е безкрайно – в случая малко повече от два часа. Затова пуснахме и DVD вариант, в който има допълнителни епизоди с една много смешна сцена, показваща как моят герой Джо Кофлин и Ема, в ролята е Сиена Милър (на снимката горе), се срещат за пръв път. Иначе в официалната версия ние още в началото ги показваме заедно като двойка престъпници, нещо като Бони и Клайд.

- А трудно ли ви беше да сте едновременно и актьор, и режисьор?

- Аз просто се старая да създам обстановката, в която на мен самия да ми бъде комфортно; обстановка, в която да има пространство за експерименти, в която да те уважават и да не ти се присмиват, ако случайно нещо не се получи добре. Стараех се целият екип – снимачната група и останалият персонал, да се чувства в свои води. И това при мен винаги сработва.

- Но все пак – Бен Афлек актьорът и Бен Афлек режисьорът са две различни личности?

- Знаете ли, наскоро си говорехме с един актьор, който се канеше да режисира за пръв път. Казах му следното: свикнал си да играеш пред камерата, тоест в това отношение няма нищо ново за теб; имаш си и собствено мнение – тогава няма накъде да бягаш. Може би сам не веднъж по време на снимки си предлагал: „А не е ли по-добре да направя еди как си?” Като режисьор, вместо да налагаш идеите си, ще трябва да вземаш решения. За другото – няма кой знае каква разлика.

- Кои гангстерски филми бяха пример за вас, докато работехте по „Те живеят в нощта”?

- „Имало едно време в Америка”. Гледах този филм много пъти. Разбира се, и други класики в жанра като „Кръстникът 1 и 2”, „Ангели с мръсни лица”, „Добри момчета”, „Казино”, „Обществен враг №1”… В Холивуд това е традиция и съм щастлив, че имах възможността да се изкажа по темата.

- В такива филми винаги се поставят доста сериозни, социални проблеми…

- Самият жанр се базира на противоречия, затова той оставя достатъчно пространство за неординерни персонажи. Джо, главният герой в новия ми филм, е противоречива личност. От една страна, прекрачва закона, а от друга – не се смята за престъпник и се опитва да живее по свои собствени правила. Този конфликт е заложен в романа на Денис Лихейн и именно това ме грабна.

А Ема, партньорка и по съвместителство любовница на главния герой, също е доста сложен образ. Което буди у мен особено съчувствие, тъй като по онова време им е било трудно на жените – на тях са гледали най-вече като на сексуален обект. Затова, макар Ема да стига до дъното, филмът не я заклеймява. Тя просто с все сила се старае да оцелее, но няма кой знае колко възможности да избира.

- Бюджет от 65 млн. долара – достатъчно ли ви бяха?

- Е, от такива неща обикновено не се оплаквам. Трябва да съм благодарен на съдбата, че мога да снимам високобюджетни филми, да работя с прекрасни актьори и да се занимавам с това, което обичам – дори за миг не забравям всичко това! Колкото до парите, голяма част от тях отидоха за декори, за визуални ефекти. Имахме на разположение 15 леки овтомобила от онова време, както и доста голяма масовка. Спестихме от друго, но всички пари, вложени във филма, сега се виждат на екрана. Подобна сума позволява да направиш всичко, което нарисува въображението ти. Ами гардеробът! Дори актьорите от масовката носят специално ушити за тях костюми – представяте ли си?!

- Вашият Джо Кофлин пък е с нов костюм почти във всяка сцена от филма…

- Точно така! Забележително е онова време, погледнато от този ъгъл. Жалко, че хората днес не се обличат така – всички тези сака, филцови шапки…

- Ясно е, че не само това ви влече към епохата – един от следващите ви проекти е нова екранизация по "Свитедел на обвинението" от Агата Кристи, нали?

- Това всъщност е пиеса и в единствената й засега екранизация има доста театралност. Интересното в този текст е, че в през цялото време се опитваш да разбереш престъпник ли е главният герой, или не е – нещо, което може да подразни зрителя. Всъщност, според мен, вече й дойде времето за нова екранизация.

- А на какъв етап е „Батман”?

- Засега все още вървят подготвителните работи, пишем сценария, разработваме концепции.

- Отговорността е голяма?

- Това е думата. Бих казал, че това е най-популярният от все още незаснетите филми – поне такова е усещането ми – и в крайна сметка всички все за него ме питат. От друга страна, прекрасно е, че толкова много се чака този филм. Щастлив съм, че участвам в проекта и ще се постарая да не ви подведа.

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)